80 години от освещаването на
Патриаршеската катедрала
"Св.
Александър Невски"

Патриаршеският катедрален ставропигиален храм-паметник "Св. Александър Невски" в навечерието на юбилейните чествания

Патриаршеската катедрала Св. Александър Невски е една от най-известните забележителности на София и неин символ. Намира се в центъра на столицата, на едноименния площад, югоизточно от старинната църква Св. София. В близост до храма са разположени Народното събрание, Българската академия на науките, Синодалната палата, Паметникът на Незнайния войн, Националната галерия за чуждестранно изкуство и СУ Св. Климент Охридски. Патри-аршеската катедрала Св. Александър Невски е най-големият православен храм на целия Балкански полуостров. Построена е в памет на 200 000 воини, дали живота си за освобождението на българския народ от османско иго през Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Затова е храм-паметник.

Духовенството при храма в юбилейната година (от ляво на дясно): дякон Иван Иванов, ставроф. свещеноук. Станой Андонов, архим. Наум - председател на църковното настоятелство, свещ. Антоний Найденов

Посветен е на св. Александър Невски, покровител на руското войнство през Руско-турската война.

Св. Александър Невски е роден през 1220 г. в гр. Новгород. Син е на великия новгородски княз Ярослав Всеволодович. През 1236 г. самият Александър става Новгородски княз.

През 1240 г. на кръстоносен поход срещу Новгород тръгва многобройна шведска войска. Младият княз Александър разбива врага и постига бляскава и спасителна победа. Тази битка дава завинаги на княза прозвището Невски. По-късно на мястото на битката е съграден град Санкт Петербург.

Александър Невски твърде млад се отказва от княжеската титла, слава и почести и приема монашество с името Алексий. През 1263 г. той умира. Мощите му се съхраняват в Александро-Невската лавра в Санкт Петербург, а през 1547 г. Александър Невски е причислен към лика на светиите. Паметта му се чества ежегодно на 30 август Пренасяне мощите на светеца, и на 23 ноември неговото успение.

През 1998 г. Българската православна църква получава в дар от Руската православна църква частица от чудотворните мощи на св. Александър Невски, които днес са изложени за поклонение в храма.

Иверската св. Богородица.
Бисерна икона, подарена от Руската православна църква при освещаването на храма

Основният камък на катедралата Св. Александър Невски е положен на 19 февруари 1882 г. Заедно с него в храмовите основи са поставени и два текста: единият е гравиран върху метална плочка, а другият е написан на пергамент. В тях се увековечават събитията от 1877-1878 г.

Първоначалният проект е дело на руския архитект Богомолов, а окончателният на арх. А. Померанцев. Новият проект се различава от предходния не само мащабно, но и като архитектурна концепция. Померанцев претворява творчески идеите на византийското изкуство, без да го повтаря буквално. Вътрешното пространство е единно, но създава илюзията, че е разделено на четири етажа. Детайлите на фасадата и многобройните арки и фризове са украсени с каменна пластика като дантела.

Те са проектирани с елементи от плетеници, старобългарски мотиви и пр. Изключение правят само дървените входни врати. Отвън се влиза през 11 врати, три от които са обединени в главния вход и водят към притвора. Общата кубатура на сградата е ок. 86 000 куб. м, а застроената площ 3170 кв. м.

След дълъг подготвителен период истинското строителство започва едва в началото на XX век. Сградата се строи около 9 години и достига рекордната за времето си сума от 5 и половина милиона лева. Най-мащабната от последните строителни операции е позлатяването на част от куполите. Строителството е завършено през 1912 г., но поради избухването на няколко поредни войни освещаването не става на предвидената дата (02.08.1912 г.), когато трябва да се чества 25-годишният юбилей от възцаряването на княз Фердинанд. Тържественият звън на най-голямата храмова камбана оглася София за първи път през 1913 г. (след победата на българските воини при Одрин), а официалното освещаване на храма се прави чак през 1924 г. Тъй като храмът има три престола, освещаването се извършва в три поредни дни 12, 13 и 14 септември. Тогава се поставя и началото на редовни богослужения, в които на празници участва и голям смесен хор.

На 04.01.1953 г. Българската православна църква провъзгласява храма за Патриаршеска катедрала. Същата година Министерският съвет отпуска 30 млн. лв. за ремонт на сградата, засегната от бомбардировките през Втората световна война. Възстановителните работи продължават до 1956 г. Реставрирането на мозаичните икони със смалтов материал от Чехия завършва едва през 1994 г. Едновременно с ремонта и реставрацията са извършени модернизации в отоплителната и електрическата система, създава се и озвучителна уредба в храма.

През 1964 г. криптата на храма, предназначена за пантеон на именити българи, се реконструира в изложбена зала за икони, щампи, графика и приложно изкуство, която се открива през 1965 г. В криптата се намира и основният камък на храма.

По своя размер и украса, по своята архитектура и монументалност днес храм-паметникът Св. Александър Невски съперничи на най-известните паметници от този вид в целия свят. Гледан отвън, дължината на храма е 72 м, а ширината 55 м. Височината му е 50,52 м, а покривният мостик 28 м. Над главния сводест вход с три врати се издига камбанарията, която завършва с купол. Той е опрян на три колони, между които има широки отвори и през тях се виждат 12-те камбани. Общата им тежест е ок. 25 тона. Най-голямата тежи 11 758 кг, езикът є 374 кг, диаметърът є е 2,70 м, а височината 2,80 м, втората 6002 кг, а най-малката 10 кг. При хубаво и топло време звънът на голямата камбана се чува на около 30 км от София. Най-големите камбани са украсени с релефни изображения и икони на Иисус Христос, св. Богородица, св. Александър Невски, св. София, св. Кирил и Методий, както и възпоминателни надписи, изпълнени със старобългарска плетеница. На западната фасада по камбанарията е поставена мозаична икона на св. Александър Невски, дело на българския художник Антон Митов.

В храм Св. Александър Невски има над 400 образци на християнското изкуство. Изографисан е с фрески, изобразяващи Св. Троица, сцени от Стария и Новия Завет, пророци, български и руски светци.

Напрестолен кръст, подарен от арменската общност в България по повод освещаването на храма

Камък от Гроба Господен, дарение на храма от Българския патриарх Кирил

Днес в храма има 82 кавалетни икони, от които 34 са на централния иконостас и по 17 на двата странични, 11 в преддверието и 3 кивотни. Площта покрита с фрески е много голяма само сводът на централния кораб е 412 кв. м. Работата по тях е завършена до декември 1913 г. Така е приключена монументалната живопис в храма и са изписани общо 247 изображения на светци, апостоли, великомъченици и т. н. В горните части на храма е разкрита общата космогонична християнска идея за началото и края на света, а в по-долните пояси са представени сцени от Стария и Новия Завет и образи със символично значение. На 40 м височина, в централния купол е изобразен Бог Саваот.

Иконостасите, големият и малкият архиерейски трон, царският трон, амвонът и цялата подова настилка са изработени от оникси и мрамори от цял свят. Амвонът е издигнат на 1,8 м от пода, с катедра от бяло-жълт мрамор от Сиена, поддържащите я колонки са с разнообразни алабастрови капители.

Царският трон е изработен на площ от 13,5 кв. м, като подът е от зелен мрамор, издигнат на 3 стъпала. От двете страни на стълбището са скулптирани лъвове, като повторение на лъвската фигура от амвона. В арката над трите трона е монтиран мозаичен портрет по проект на А. Митов. На него цар Фердинанд и царица Елеонора са в цял ръст, облечени в церемониални одежди и държащи макет на храма. Солеят е издигнат над пода на храма и е отделен с нисък, богато орнаментиран парапет от бял мрамор с изображения на християнски символи.

Архиерейският трон се намира между главния иконостас и царския трон, върху квадрат от зелен мрамор. Тронът е увенчан с четиристранен пирамидален балдахин от бял алабастър.

Хорбалконът се намира на 6,5 м височина до западната стена, на площ от 50 кв. м, оградена с парапет. Облицовката на стените и колоните на храма е с височина 2 м и е от чудесно изработен светлозелен изкуствен мрамор, поразителен с естественото си излъчване, продукт на известната берлинска фирма Братя Аксерио. Мозаичните изображения са по проект на проф. Антон Митов и са изработени в Италия. Централният олтар е посветен на св. Александър Невски. Иконите на иконостаса са от руски художници. Северният олтар е посветен на св. Кирил и Методий. Иконите за този иконостас са от български художници, като централните са от Ив. Мърквичка.

Южният олтар е посветен на св. цар Борис I. Иконите са от български художници общо 17 икони, както е и в северния олтар. Царските двери на трите иконостаса и дверите на параклиса в притвора са от бронз и позлатени от лицевата им страна.

Раката с частица от мощите на св. Александър Невски, подарена през 1998г. от патриарх Алексий II

Напрестолно евангелие, подарено от Руската православна църква при освещаването на храма

В храма има общо 18 полилея, 8 полилейни кандила, свещници и подсвещници, всички те са с двойна позлата. Най-големият полилей е с три обръча, има 136 гнезда за електрически свещи и тежи около 2000 кг. Окачен е на височина 27 метра.

Използването на много и различни архитектурни форми, на художествено-скулптурни детайли, разнообразието на техниката и материалите не нарушава единството в художественото звучене на ансамбъла, а се постига органична сплав с голяма стойност за цялата вътрешна украса и интериор на храма. Изображенията и сцените в храма са своеобразна славянска православна антология. Наред с българските светци, великомъченици и мъченици са изографисани и образите на руски, сръбски и други славянски царе и светци. Идеята за благодарността към руския православен народ е доразвита в апотеоз на все-славянското православно единство.

От ръководството
на ПКСХП
Св.
Александър Невски

TO HOME page       WRITE YOUR E-MAIL to:   ORTHODOX@MyChurch.com        TO our CHURCH LIFE page