|
|
|
Входът
Господен
|
Тропар, глас 4:
Съпогребали
се с Тебе в кръщението, Христе Боже
наш,
сподобихме
се чрез Твоето
възкресение с
вечен живот
и като пеем, викаме: Осанна във
висините!
Благословен
е, Който
иде в името Господне!
Кондак, глас 6:
Носен на небесата
върху престол, а на земята
върху осле,
Христе Боже,
прие хвала
от ангелите и
прослава от децата, които Ти викаха:
Благословен
си Ти, Който
дойде да призовеш
Адама.
Тропар, глас 1:
Общее воскресение
прежде Твоея страсти
уверяя,
из мертвих
воздвигл еси Лазаря, Христе Боже.
Темже и ми
яко отроци победи
знамения носяще,
Тебе победителю
смерти вопием:
осанна вишних, благословен
грядий во имя
Господне.
Малките деца
познали Твореца
си -а непокорните
бащи питали:
кой е Този?
Младото поколение
възпявало Бога - а застарелите
в зло питали: кой е Този?
Гръдните
деца проповядват
за Бога - а възрастните
богохулстват ! Отрочетата
благочестиво
отправят свещена
хвала, а
безбожните иери
нечестиво негодуват !
0, жестоки човеци, които се мислите
за праведници, обърнете сърцата
си към своите
деца и от тях се
поучете за тайните
Божии !
Защо Вие при
блясъка на слънцето
обичате тъмнината?
Защо замисляте
война против мира, който нищо
не може да смути?
Ако Вие сте
верни синове на
Сион. веселете
се заедно с чедата
си: нека благочестието
на рожбите Ви
бъде повод
към радостта
и тържеството!
От тях се научете:
кой ги е научил
на това, кой ги
е свикал,
откъде е дошло
това учение,
какво е това
ново богословие
и старо пророчество ? !
Обърнете сърцата
си към радостта
на децата;
не затваряйте
очите си пред
истината!
Влезте в
радостта на Господа!
С всички тях - деца и бащи - нека
и ние отправим
хвала и кажем:
благословен
е Идещият В име
Господне !
Осана на Давидовия
Син !
Из слово
на св. Иоан
Златоуст
Вход Господен
в Иерусалим (Връбница)
Дошло
времето за голготското
жертвоприношение, което Господ
Иисус Христос
е сторил за изкупване
човечеството
от греха.
Трябвало
народът да знае, че Христос
е обещаният Месия Спасител,
Който
идва за спасение
на тия, които повярват
в Него. И след като е разкрил
на апостолите, че Той "Син Човеческий
ще бъде предаден
в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия
ден ще възкръсне" (Мат.
17:22-23), трябвало
да се покаже в
славата Си като
небесен Цар, та да не се
извиняват отпосле, че не са разбрали
Кой е.
Шест
дни преди Пасха
Иисус Христос
отишъл във Витания, дето възкресил
престоялия четири
дни в гроба Лазар, брат на сестрите
Марта и Мария,
и оттам
тръгнал за Иерусалим. И когато
с учениците Си
наближил града
и дошли до Витфагия
при Елеонската
планина, Той пратил двама
от тях да идат
в селото.
Казал
им, че с влизането
ще видят вързана
ослица и с нея
осле; да
я отвържат и докарат. Ако някой
ги попита защо
правят това, да кажат, че е потребно
на Господа (Мат.
21:2-4). Стопаните, като разбрали, че са пратени
от Иисуса, не им попречили. Учениците
нахвърляли дрехите
си на ослето и
Христос го възседнал така тържествено
влязъл в Иерусалим. Изпълнили
се думите на пророк
Захарий: "Ликувай от
радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар
иде при тебе, праведен
и спасяващ, кротък, възседнал
на ослица и на
младо осле, син на подяремница" (Зах. 9:9).
За
празника в града
надошли от близки
и далечни страни, не само иудеи, а и много
прозелити във
вярата.
Вестта
за възкресението
на Лазар се носела
из града.
Хиляден
народ се стекъл
към Витания да
види Христос, Великия Чудотворец,
и възкръсналия
Лазар.
Христос, като древните
царе, яхнал
на осле, придружен от
учениците Си, тръгнал за
Иерусалим.
Лицето
Му излъчвало величие, сила, а същевременно
и смирение.
Народът
помислил, че е дошло
времето за политическото
му освобождение
от римско иго
и почнал да отдава
на Христос почести
като на земен
цар.
Народът, виждайки
в Христа очаквания
Спасител, с възторг
размахвал палмови
клонки, постилал дрехи, дето минавал
Той,
хвърлял
цветя.
Деца
и народ пеели
и възклицавали:
"Осанна !
Благословен
Идещият в име
Господне, Царят
Израилев"
(Иоан 12:13).
И при
това величествено
шествие фарисеите, разяждани
от завист и злоба, казали на
Христа да забрани
на народа да ликува.
Но Той
им отговорил:
"Казвам ви, че, ако тия
млъкнат, камъните ще
завикат" (Лук.19:40).
И хората
продължили да
пеят и възклицават "Осанна Сину
Давидову..." през целия
град до храма:
"Благословен Царят, Който
иде в име
Господне !
Мир на
небето
и слава във
висините!" (Лук.19:38).
Шествието
продължило и от
височината на
Елеонското възвишение, отдето в
чудна красота
се открили градът
и храмът, Христос предсказал
бъдещата му съдба
и разрушение. Влязъл в
Иерусалим, дошъл в храма
и с царствена
власт изгонил
оттам събралите
се в двора му продавачи
и купувачи на
разни стоки и
извършил множество
изцерения на слепи, хроми и недъгави (Мат. 21:1-17; Марк. 11:1-11; Лука 19:29-48; Иоан 12:12-18).
На
тоя ден в църква
с нарочна молитва
се благославят
върбови клонки, раздават
се на богомолците
и те ги отнасят
по домовете Си
за благословение.
Върбовите клники напомнят палмовите вейки
- символичните знаци на победата.
Разрешава
се риба.
Ето вече толкоз века оттогава и екът от песента и възторгът при тържествения вход на Господа
Иисуса Христа в Иерусалим
продължава
да звучи по целия свят и днес.
"Благословен е
Идещият в
име
Господне!"
И ако
някъде, подобно на някогашните
фарисеи, някои поискат
да стихне тая
песен, то камъните ще
я запеят, защото Господ
е казал това.
Той
донесе мир и радост
на света и честити
са тия, които с вяра Му
пеят като иерусалимците
в ония времена. Това е тъй, защото там, дето е Христос, там е мирът
и щастието, там сърцата
горят в пламъка
на любовта, там лицата
греят, там има пълно
доволство и небесно
блаженство...
Тия, които идват
да омиротворяват
враждуващите
наши съседи на
Балканите, а и по целия
свят, нека
идват "в името
Господне",
за
да бъдат самите
те благословени
и делото им да
бъде благословено, та всички
да зарадва.
Да
пожелаем
"Да
бъде!"
и тъй
в мир да посрещнем
Великден, Пасхата Господня Възкресение
Христово и в мир да
се поздравим с
победния привет:
"Христос
воскресе!"
"Воистину
воскресе!"
Покланяме
се на тридневното
Му възкресение.
Него въз-пяваме и славим.
† Доростолский
митрополит Иларион:
“Пространен
православен месецослов”, изд.
Тавор
Слово
на празника
"Ликувай от радост,
дъще
Сионова,
тържествувай,
дъще
Иерусалимова: ето, твоят
Цар
иде
при
тебе,
праведен и
спасяващ,
кротък,
възседнал на ослица и
на
младо
осле,
син
на
по-дяр-ем-ница"
(Зах. 9:9).
С тези
думи,
старозаветният
пророк Захария
изразил възторга
си, предузнавайки
днес празнуваното
от нас събитие.
Няколко
дни преди Своята
кръстна смърт, Спасителят
влязъл тържествено
в Иерусалим. Многоброен
народ Го посрещал
с радостни викове, постилайки
пътя Му с палмови
клони. Стотици
ликуващи от радост
гласове приветствували
Спасителя с "Осанна! Благословен
е идващият в името
Господне!". Това народно
приветствие свидетелствувало, че Христос
бил посрещан като
Бог, защото "осанна" означава "спаси", а спасението
принадлежи единствено
на всемогъщия
Бог.
Стеклото
се народно множество
прославяло Христа
за сторените от
Него чудеса и
особено за възкресяването
на четиридневно
пребиваващия
в гроба Лазар. Затова именно
възторженият
народ възклицавал: "Благословен
Царят, Който
иде в името Господне! Мир на небето
и слава във висините!" (Лук. 19:38) или с други думи
казано, това означавало: "Ангелите
ликуват на небесата, радвайки
се за нашето единодушие".
Този
народен възторг
не бил чисто духовен
плод.
Заразени
от националната
гордост, стеклите се многобройно
юдеи предполагали, че в този
момент се сбъдват
политическите
им очаквания, че е настъпил
дългоочакваният
момент да провъзгласят
Христа за свой
цар.
Въпреки
всичката тържественост
на този момент, ликът на
Спасителя бил
опечален и в очите
Му напирали сълзи; Господ Се
чувствувал самотен
сред многолюдната, възторжена
тълпа, знаел, че никой, не Го разбирал - дори и най-близките Му ученици
се поддали на
общия ентусиазъм.
Въпреки
всеобщия възторг, Господ рекъл
просълзен пред
стените на столичния
град:
"да беше
и ти узнал поне
в този твой ден, какво служи
за твой мир!" (Лук. 19:42). Бидейки Сърцеведец, Спасителят
знаел, че само
след няколко дни
същата тази ликуваща
и привествуваща
Го тълпа ще се
обърне срещу Него
с обвинение, че е измамник, защото Той
няма да оправдае
земните им очаквания. Същите тези
хора,
които
сега Го приветствуват
с "осанна" , само след
четири дни ще
крещят яростно
ненавистта си
с "Разпъни
Го!", защото
Господ не удовлетворил
суетните им надежди.
В този
тържествен празничен
ден, когато
масово християните
се стичат в храма
не толкова заради
богослужебната
прослава на Господа, а за да си
вземат върбово
клонче, нека спрем вниманието
си върху детайла
от земния живот
на Иисус Христос
и всеки един от
нас изпита собствената
си съвест.
Какво
точно празнуваме
днес?
Какво
евангелско събитие
спомняме и какво
е личното ни отношение
към него? При всичката
тържественост
на православното
богослужение, при всичкото
множество народ, който си
спомня за Бога
едва ли не веднъж
или дваж годишно, не припомняме
ли в крайна сметка
истината, че човечеството
не се е променило
много от онова
евангелско време?
"И тогава
видимостта била
тържествена - отбелязва
св. Теофан
Затворник, - но Господ
гледал на невидимото
душевно състояние
на тълпата и го
намерил достойно
за плач. И нашите църковни
празници създават
илюзията на празничност, но такава
ли е действителността?"
Защо ли тогавашната иерусалимска тълпа, боготворяща Христа, Му изменила толкова бързо