Българска  Западно-  и  Средноевропейска  Епархия

БЪЛГАРСКА  ПРАВОСЛАВНА  ЦЪРКВА
 

БЪЛГАРСКА   ПРАВОСЛАВНА   ЦЪРКОВНА   ОБЩИНА

Бонад Годесберг  Кевелар

Bulgarische  Orthodoxe  Kirchengemeinde
Bonn - bad Godesberg   -   Kevelaer


Erzpriester 
cand.theol. 
vater  Stefan  Gross
Протоиерей Българска църква (община Бон)   отец  стеФАн   
0 177 73 19 205
0 288 350 36 46
mailto:protostefan@gmx.at

 

Благoдaрим !
 
 
Маслосвет (Елеосвещение)
 
Според проф. Благой Чифлянов "Елеосвещението (Маслосветът) е тайнство, при което при помазване на тялото с елей (зехтин) се измолва над болен Божествената благодат, изцеряваща душевни и телесни недъзи".
 
За това тайнство имаме сведения още от апостолско време, Свети ап. Шаков пише: "Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни и те да се помолят над него като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне, и ако грехове е сторил, ще му се простят" (5:14-15).
 

Още иудеите помазвали с елей болни. В библейско време били помазвани с елей царе, свещеници, пророци и свещени предмети. И 12-те апостоли помазвали с елей мнозина болни, както свидетелства евангелист Марко (6:7, 12-13). Молитвата, придружена със силна вяра, е тази, която изцерява болния. В древността това тайнство е било свързано с Изповедта и Причастяването. Светата православна църква извършва велик Маслосвет на Великия четвъртък. Стародавен обичай е тогава християните да се помазват с елей "за здраве". Елеосвещение (Маслосвет) се извършва и при влизане в нов дом при неговото освещаване, при именни дни и при боледуване.


Когато се извършва тайнството, на масата са положени св. Евангелие, св. Кръст, съд с пшеница (или брашно), в средата на който е кандилото с елей. Наоколо са забодени 7 клечки, обвити на края с памук, с които се помазва болният. При Маслосвет по други поводи клечката с памук е една. Присъстващите стоят благоговейно със запалени свещи.

Ако тайнството се извършва при болен, върху главата му се четат седем евангелски четива. Ако болният оздравее, осветеният елей се слага в домашното кандило. Ако умре - излива се върху него преди да се покрие с капака на ковчега.

Тайнството Елеосвещение (Маслосвет) могат да извършват само презвитер (свещеник) и епископ, но не и дякон!

За да няма суетене, добре е, преди да се започне тайнството, да се приготви всичко потребно.
Голям грях е осветеният елей да се разпилее на нечисто място.
На много места из страната с брашното от Маслосвета се месят просфори за светата литургия - това е осветен хляб за Причастие и раздаване.
 

Свещеник Александър Лашков,
из "Пътят към храма", кн. 2. Издателство "Нов човек" София, 2000
.


Тайнство Маслосвет (Елеосвещение)


"Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят" (Иак. 5:14-15).

Почти не съществуват хора, които не знаят какво е болест. Дори тези, които като млади са имали великолепно здраве, постепенно с годините започват да го губят, за да умрат накрая всички. Такива са законите на нашия свят, в който грехът разлага живота. А неизбежното следствие на греха е болестта и смъртта. Безполезно е да лекуваме тялото, ако душата ни е болна. Рано или късно тялото ще се превърне в пръстта, от която е създадено, а духът ще се отправи към Бога, за да Му даде отговор за всичко, направено в земния живот - и лошо, и добро. Затова, стремейки е да излекуваме тялото, не бива да забравяме за душата. Дори за нашето тяло да се грижат опитни лекари, изцелението идва от Бог. Ако Той не благоволи, то всички усилия на лекаря ще бъдат напразни. И обратно, Господ е силен да излекува всеки човек по вярата му, да даде изцеление на всичко - и на душата, и на тялото, дори без болния да се е докоснал нито един лекар.

Затова и в Църквата съществува Тайнството на Елеосвещението: за да може човекът, започвайки да лекува тялото, да не забрави за душата и за причината за болестта - греха. В Требника пише, че тайнството се извършва "над тежко болни", но мнозина по съвета на своите духовни наставници вземат участие в тайнството всяка година. Защото Тайнството се извършва не само за изцеление на тялото, но и на душата, и дори най-вече на душата. Разбира се, извършването на Тайнството не значи, че можем да прекратим приемането на лекарства или да престанем да приемаме помощта на лекаря, защото ако изцелението се извършва чрез лекаря, то е от Бога.

Елеосвещението е тайнство, при което чрез молитвено помазване различните части на тялото с осветен с елей (зехтин) се измолва над болен Божествената благодат, която лекува телесни болести и душевни немощи.

Още иудеите помазвали с елей болни. В библейско време с елей били помазвани царе, свещеници, пророци и свещени предмети. Елеят е образ на Божията милост, любов и състрадание (да си спомним притчата за милосърдната самарянка).

В Свещ. Писание не е посочено точно кога Иисус Христос е установил това тайнство. Най-вероятно заповед за него Иисус Христос е дал след възкресението Си, когато е говорил на учениците Си за лекуване на болни чрез възлагане на ръце (ср. Марк 16:18). Но още през времето на апостолите вместо ръковъзлагане за изцеряване на болни се използвало помазване с елей. Евангелието ни разказва, че апостолите "тръгнаха и проповядваха покаяние; изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха" (Марк 6:7, 12-13). Най-пълно същността на това Божие тайнство е разкрита от св. ап. Иаков в Съборното му послание:

"Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне" (Иак. 5:14).

Видно е, че Църквата от апостолските времена и до днес не е преставала да се моли за телесното и духовно здраве на Своите чада. Заповедта на ап. Иаков се осъществява именно в Тайнството Елеосвещение.

От далечни времена Тайнството на изцелението е свързано с Изповедта и Причастяването и често се съединява с тях. Когато болният е на смъртно легло, се извършва първо Изповед и Причастие, а след тях и Елеосвещенство. А в обикновените случаи, когато смъртта не угрозява болния, християнинът се изповядва и миропомазва.

Към Маслосвета, както и към другите църковни тайнства, не бива да се отнасяме като към магически обряд или лекарство, приемано "за всеки случай". Към него трябва да пристъпваме със вяра и със страх Божи. Само тогава той може да ни принесе истинска полза. Защото именно усърдната молитва изцелява болния, когато е придружена от силна вяра.

Не е необходимо болестта да бъде смъртоносна или човекът да се намира в безпомощно състояние. Не бива да забравяме, че за християнина и душевното страдание за болест. Затова, ако душата ни страда от смъртта на близките хора, от мъка, ако се нуждаем от благодатен "тласък", за да съберем сили и да снемем от себе си отчаянието - тогава можем да прибегнем до Елеосвещението - това тайнство на изцелението.

Но както при телесна болест не трябва да се надяваме само на лекаря, който е само оръдие на Божия Промисъл; необходимо е да се обръщаме и към Бог с молитва. Освен изцеряване, Елеосвещенството ни дарува прошка за забравените грехове (но не и съзнателно прикриваните). Поради немощната си памет може да се случи човек да изповяда не всичките си съгрешения пред свещеника.

Стародавен обичай е също християните да се помазват с елей "за здраве". Затова освен при боледуване и слабост, Елеосвещение се извършва и при освещаване на нов дом и при именни дни. При желание и нужда свещениците извършват и масов (общ) маслосвет по всяко време на годината, но най-често по време на големите пости. Веднаж в годината по време на Великия пост (на Велики четвъртък) Църквата извършва велик Маслосвет.

Желателно е тайнството да се извърши от няколко (съгласно Требника - седем) свещеника. Затова на руски тайнството е наричано и "Соборование", т.е. "събор" на свещениците. Най-често, и напълно допустимо е извършването му и само от един, особено ако Тайнството се извършва в дома на болния.

Обикновено Tайнствотo се извършва в дома на християнина, до леглото на болния. Когато се извършва в храма, в централната част на наоса се поставя маса, на която са положени св. Евангелие, св. Кръст, съд с пшеница (или брашно), в средата на който е кандилото с елей. Наоколо са забодени седем клечки, обвити на края с памук, с които се помазва болният. При Маслосвет по други поводи клечката с памук е една. Свещениците и човекът, над който се извършва обряда, застават около масата, а присъстващите стоят наблизо - благоговейно и със запалени свещи.

Ако тайнството се извършва при болен, върху главата му се четат седем евангелски четива. Ако болният оздравее, осветеният елей се слага в домашното кандило. Ако умре - излива се върху него преди да се покрие с капака на ковчега.

Тайнството Елеосвещение се извършва от презвитери (свещеници) и архиереи (но не от дякони).

За да няма суетене, добре е, преди да се започне тайнството, да се приготви всичко потребно.

Голям грях е осветеният елей да се разпилее на нечисто място.

На много места из страната с брашното от Маслосвета се месят просфори за Светата литургия - това е осветен хляб за Причастие и раздаване.


Свещеник Александър Лашков,

из "Пътят към храма", кн. 2. Издателство "Нов човек" София, 2000
.

 

Използвани са материали от книгата на хаджи Славчо Кисьов "Пътят към храма".
От 1992 година С.Кисьов е секретар на Бачковския манастир.

 

Автор: 
Свещ. Владимир Симонов

„Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят” /Иак. 5:14/.

Църквата има действени, дадени от Бога средства, които са спасителни за човека и лекуват от грехове. Такива средства са тайнствата, при тяхното извършване на вярващите се дават благодатни сили от Бога за освещаване. В светоотеческата книжнина тайнства се наричат лекарства за душата и тялото. Едно от седемте тайнства в Православната Църква е тайнството елеосвещение или , както е по-популярно, маслосвет.

Маслосвет се извършва над православни вярващи, страдащи от телесни и душевни болести. Под последните може да се разбират и тежки духовни състояния /униние, скръб, отчаяние/. Следователно, тайнството се извършва не само над страдащи от тежки телесни недъзи или над умиращи. Освен това, малко от живущите в наше време може да считат себе си за абсолютно физически здрави даже при отсъствие на тежки заболявания.

Един руски православен писател от ХІХ век е писал: „Съвсем не е казано, че болестта трябва да бъде смъртоносна, или че човек трябва да се намира в безпомощно състояние. Не трябва да забравяме, че в християнството душевното страдание също се признава за болест… И така, ако аз страдам духом от смъртта на близки хора, от скръб, ако ми е необходим някакъв благодатен тласък, за да събера силите си и да избягна пътя на отчаянието – аз мога да прибягна до маслосвета”.

Участието в маслосвета предполага съзнателно покаяние за греховете, затова той не се извършва над младенци, тъй като те нямат лични грехове. За тях е достатъчно тайнството св. Причастие.

Ако младенецът заболее, покаяние трябва да принесат неговите родители. Макар децата да не отговарят за греховете на родителите си и да не понасят наказания за тях /Иез. 18/, но последствията от неправилния живот на родителите се отразяват негативно и на техните деца. До маслосвет се допускат децата от 7-годишна възраст нагоре, защото именно от тази възраст децата започват да се изповядват, съзнателно се разкайват за греховете си, носят отговорност за своите постъпки, а следователно, могат и да боледуват вследствие на своите грехове.

От думите на ап. Иаков /Иак. 5:15/ следва, че оздравяването на боледуващия е пряко свързано с опрощаването на греховете. Нашият Господ Иисус Христос, когато изцелявал, неведнъж е казвал: „Прощават ти се греховете”. Затова, за да се освободим от сторените грехове, необходимо е да се изповядваме искрено, със съкрушение и желание да се поправим.

Тайнството елеосвещение не заменя изповедта. Смисълът на тайнството е в изцелението. Но доколкото нашето пълно изцеление е невъзможно без духовно очистване, в тайнството елеосвещение се дава опрощение на греховете, които човек е забравил, но не и на тези, които умишлено е укрил или не е казал на изповедта от срам или неудобство.

Маслосветът дава на човека душевни и телесни сили, за да стане той нова твар: да се освободи от греха, да възстанови своята помрачена от греха човешка природа чрез Божията милост и помощ, насочени към всички грешници.

И не е за учудване, че след тайнството елеосвещение с хората се случват чудни неща: те не само се чувстват по-добре физически, но често си спомнят след това свои забравени грехове и ги осъзнават по новому. Става като че ли някакво просветление на ума: човек започва да осъзнава изведнъж някои неща – да си спомня – и тогава той може по-подготвен да отиде на изповед. Тайнството елеосвещение е свързано по своята същност с тайнството покаяние.

Означават ли думите на апостол Иаков: „Ако заболее някой измежду вас, нека повика презвитерите църковни…”, че на православните християни въобще не е нужна медицинска помощ? Не, разбира се. Маслосветът като духовно лекуване не отстранява законите и силите на физическата природа. Той поддържа духовно човека, оказва му благодатна помощ в такава степен, каквато по Божие усмотрение е необходима за спасение на душата на болния. Затова маслосветът не отменя използването на лекарствени средства.

Не трябва също така да се очаква и незабавно оздравяване след маслосвета, нито пък той да се разглежда като нещо самодостатъчно, едва ли не магическо средство. Някои възприемат елеосвещението като медицинска процедура, а за духовния му аспект въобще не мислят… Затова често, хора, които не са получили очакваното телесно оздравяване, се чувстват едва ли не измамени: как може така, аз стоях на дългата служба, направих всичко, каквото трябва, а резултат никакъв! Такива хора могат да охладнеят към вярата, към Църквата.

Изцелението е свободен дар на Всеблагия любящ Бог, а не неизбежен резултат от някакви външни действия. Това трябва да помнят всички, пристъпващи към тайнството елеосвещение. Трябва да се замислим за своя живот, за своите грехове, да се стремим очистим от тях, за да заслужим Божията милост и благост.