В резултат от
брачното съединяване и съпружеското общение мъжът и жената според
Божието благословение стават "една плът" (Бит. 2:24), (Марк 10:8), като
под "една плът" следва да разбираме не едно материално тяло, а
своеобразна единна духовна същност, с нов духовен потенциал.
При освещаването на съюза при тайнството Брак, Бог чрез силата на
Светия Дух един вид "допълва дефицита от благодатни сили", появил се по
причина на дотогавашните лични грехове на мъжа и жената. Затова и
децата, родени в осветен от Църквата брак, са свети.
Но всеки път, когато единият от съпрузите извършва грях, особено
прелюбодейство или друг смъртен грях, той се противи на божествената
благодат. Това мигновено се отразява на другите членове на семейството,
а най-болезнено - на най-слабите му членове, децата.
Тогава всички стават по-уязвими за злото и посегателствата на злите
сили.
(Презвитера Александра Карамихалева, Църковен вестник)
|
Бракът е тайнство, в
което на младоженците, които пристъпват доброволно към бракосъчетание и
обещават тържествено пред свещеника и Църквата да пазят съпружеската
вярност.
При самото тайнство чрез благословение от свещеника се дава
свише божествена благодат.
Тя освещава техния брачен съюз, възвишава го до духовното единение на
Христа с Църквата
и им съдействува да постигнат целите на брака: единодушие между
двамата, взаимно подпомагане в нравственото усъвършенствана и
спасението, благословено раждане на деца
и тяхното християнско възпитание.
Бракът като съюз на мъж и жена е установен от Бога още в рая.
Виждайки, че не е добре за човека да бъде сам, Бог му е сътворил
помощник, нему подобен (Битие 2:18). След като създал тази първа
човешка двойка - мъж и жена, Господ ги благословил и казал: "Плодете се
и множете се, пълнете земята" (Бит. 1:28).
Като тайнство бракът е установен в Новия Завет. Показвайки високото
достойнство на установения от Бога брачен съюз, Спасителят почел със
Своето присъствие сватбата в Кана Галилейска и там извършил първото Си
чудо (Иоан 2:11). В разговор с фарисеите Господ Иисус Христос привел
думите, с които Бог установил брачния съюз в рая, и прибавил:
"Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва" (Мат. 19:6).
Че бракът е тайнство се вижда от думите на св. апостол Павел, който го
нарича тайна велика и го сравнява със съюза между Христа и Църквата:
"Ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще
бъдат двамата една плът. Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и
за църквата" (Ефес. 5:31-32). Тук мисълта на апостола е, че само когато
бракът е отобраз на съюза на Христа с Църквата, той е тайна велика.
Християнският брак е благодатно осветен съюз, както благодатния съюз на
Христа с Църквата. И единият, и другият са благодатни.
Най-важните видими действия на тайнството Брак са: възлагането венци
върху главите на младоженциите и трикратното тържествено благославяне
на техния брачен съюз от свещеника с изговаряне кратка молитва към
Бога. Молитвата на свещеника с тайноизвършителните думи е: "Господи,
Боже наш, славою и честию венчай я" (Господи, Боже наш, със слава и
чест ги венчай). По време на тези свещенодействия Сам Господ невидимо
благославя встъпващите в брак, и млаодженците стават едно, като се
съединяват неразлъчно за цял живот. [...]
Невидимата страна на тайнството Брак е освещаването на брачния съюз с
благодатта Божия, по подобие на духовния съюз на Христа с Църквата,
както и съдействието, което тя дава на съпрузите да изпълнят достойно
своите взаимни задължения, защото бракът е съединение на двамина за
постигане на висши нравствени цели. Бракът е средище за нравствен
подвиг и за велико християнско творчество. Св. апостол павел пише:
"Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло - чисто" (Евр. 13:4).
"Тази е волята Божия: да бъдете осветени, да се въздържате от блудство,
всеки от вас да умее да запазва своя съсъд в светост и чест, а не в
похотна страст,
както и езичниците, незнаещи Бога" (1 Сол. 4:3:5).
Бракът е единственото тайнство, което се извършва едновременно над
двама души и ги прави да бъдат едно цяло. Православната църква, като
изхожда от човешките немощи и слабости позволява развод, но само при
прелюбодеяние (ср. Мат. 5:32).
Въпреки че брачният съюз е благословен от Бога, встъпването в брак не
се счита от Църквата задължително за всички. Не са задължени да встъпят
в брак неспособните за съпружески живот, както и онези, които не са
склонни към такъв живот, и всички, които считат, че като безбрачни ще
се отдадат свободно, пълно и с по-голям успех в служба на Бога и
ближните.
В такъв случай отричането от радостите на семейния живот е жертва,
която е угодна на Бога.
Иисус Христос казва:
"Не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено; защото има
скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци;
и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който
може възприе, нека възприеме" (Мат. 19:11-12).
Не всички възприемат тая дума, т.е. казаното, че е по-добре да не се
женят, но ония, на които е дадено от Бога. Не всички хора
могат да бъдат девственици, а само онези, на които са дадени от Бога
естествено разположение към безбрачен живот и особени сили за това.
Който може да живее безбрачно, нека така да живее.
Относно предимството на безбрачието пред съпружеството св. апостол
Павел пише:
"Всеки си има своя дарба от Бога, един - тъй, други - инак.
А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като
мене.
Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят,
отколкото да се разпалват" (1 Кор. 7:7-9).
"Нежененият се грижи за Господни работи - как да угоди Господу; а
жененият се грижи за световни работи - как да угоди на жената. . .
Който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва,
по-добре прави" (1 Кор. 7:32-33, 38).
(Православен
Катехизис, Синодално издателство 1991 година)
|
-
Св.
Синод забрани венчание извън църквата. Добре е, но няма да има ефект
Автор О. Стефан Стефанов, храм "Св. Николай
Чудотворец", Русе:
От доста години аз не кръщавам и не венчавам без
предварителна катехизация. Някои са предпочели лесния начин, но такива
хора не искат да бъдат научени и свещеникът не ги венчава, а те от своя
страна отиват в друг храм. Подобен род мерки като решението на Светия
синод да забрани изнесените венчавки едва ли биха могли да решат
проблема, тъй като те засягат следствието, но не се докосват до
причината. (Източник:
в. "24 часа")
|
За
св. ТАЙНСТВО ВЕНЧАНИЕ е необходимо:
Младоженците
и кумовете да са православно кръстени
- и да носят кръщелните свидетелства
(при втори църковен брак – бракоразводното от светата
митрополия)
Акт за граждански брак (от Съвета)
(A: Heiratsurkunde BRD: Familienbuchkopie vom
Standesamt)
Венчални халки
Две бели свещи
Бяла панделка за свещите – 2 м.
Бутилка червено вино и една чаша
Питка (погача)
Мед
Шоколадови бонбони
Купа със сурово жито, бонбони и монети за хвърляне при
излизането от храма
|
Zum Hl. MYSTERIUM der EHEKRÖNUNG wird behötigt:
Braut und/oder Bräutigam und mindestens ein Trauzeuge weisen ihre Angehörigkeit zur Orthodoxen Kirche nach
- durch Taufzeugnis einer orthodoxen Kirche
(wenn um eine 2. kirchliche Heirat angesucht wird, ist sie beim Priester/Bischof zu beantragen)
Nachweis der staatlichen Heirat
(A: Heiratsurkunde BRD: Familienbuchkopie vom
Standesamt)
EHERINGE
2 mit einem mindestens 2 m langen weißen Band verbundene WEIßE KERZEN
Flasche ROTWEIN mit einem POKAL (Glas)
evtl.
Hochzeitskuchen
Honig
Schokoladenbonbons
aus:
Theologie,
Ekklesiologie und Dogmatik
der Orthodoxen Kirche
Die
Bedeutung der orthodoxen Ehekrönung (Stephanismos) –
Überblick und
Vergleich
Öfters
wird die Frage gestellt, warum
die Eheleute in der Orthodoxen Kirche bei
ihrer Trauung gekrönt
werden und was die Unterschiede zum römisch-katholischen
Eheverständnis sind.
Ich möchte nachfolgend versuchen, einen kurzen
Überblick in dieser
Angelegenheit zu verschaffen.
Die
Kronen (oder ein Kranz, zuweilen ein Diadem o. ä.), die den
Eheleuten
während
ihrer Trauung durch den Priester/Bischof auf das Haupt gesetzt werden,
zeigen
zunächst an, dass Gott die Ehe in seiner Liebe krönt,
aber im Wesentlichen
stellen sie die "Kronen des Martyriums" dar. Konkret bedeutet das,
die beiden Ehepartner geben sozusagen ihr vorheriges jeweiliges Leben
auf und
bekommen ein neues gemeinsames Leben in Gott geschenkt, das dergestalt
ist,
dass die beiden gemäß Markus 10,8 "ein Fleisch"
sind, "...nicht
mehr zwei, sondern ein Fleisch..."
Sie haben von nun an dies gemeinsame neue Leben, das mithin auch eine
"geistliche Erneuerung" meint, die sozusagen die Taufe im Sinne des
neuen Lebens in Christus von einer "Einzel-Existenz" auf eine
gemeinsame Existenz miteinander erweitert, wobei die Eheleute durch den
heiligen Ehebund ihr Leben Gott und seiner Gnade anheim stellen, ihm
sozusagen
"geweiht" werden.
Das gemeinsame Leben in Christus hat viele Beschwernisse und man muss
sowohl
gute als auch schlechte Zeiten gemeinsam bestehen. Hinzu kommt, dass
auch der
Teufel versuchen wird, das Eheleben zu schädigen und dem
Willen Gottes quasi zu
entreißen. Dieses dafür notwendige gemeinsame
"Stark-Bleiben" wird
als "Martyrium im Kleinen" gesehen. Es ist also ein stetiger
gemeinsamer
Kampf, im Willen Gottes zu bleiben und sich nach dem Evangelium
auszurichten.
Das Ziel, das dadurch erreicht werden soll, ist eine eigene Existenz
der beiden
im Königtum Christi, sie werden von Gott mit wahrhaft
königlicher Gnade
gesegnet. Beide bekommen dadurch einen gemeinsamen Anteil am
Königtum Christi,
daher die Kronen in ihrer mehrfachen Symbolik.
Hierin drückt sich gleichsam die Ewigkeit der Ehe aus. Das
Mysterium der Ehe
ist unauslöschlich. Der Tod trennt nicht, da Christus den Tod
besiegt hat, so
soll das Mysterium der Ehe an sich kein Ende haben, denn was der
Priester auf
Erden bindet, ist auch im Himmel gebunden. Besonders um die Bindung der
Eheleute durch den Priester zu zeigen, legt der Priester sein
Epitrachilion um
die aneinander gelegten rechten Hände des Paares und
führt sie vor den Heiligen
Altar durch die Kirche (Tanz des Jesaja).
Nun
der Vergleich zum römisch-katholischen Verständnis:
Mit
dem zur Gesagten kommen wir zum altkirchlichen Faktum, dass die
Eheleute in der Orthodoxen Kirche sich eben nicht wie in
römisch-katholischer
Auffassung ein Ehesakrament selbst gegenseitig unter
„assistierender Aufsicht“
eines Priesters spenden, sondern dass dieses in der Orthodoxen Kirche
nach dem
erfolgten Versprechen der beiden einzig und alleine vom Priester
von Gott erbeten
wird.
Rom, dass in dieser Sache deutlich zeigt, wie "Kirche" den
römischen Staat ersetzen wollte, geht man davon aus, dass sich
durch
die
"assistierende Aufsicht" des Priesters eine quasi notarielle Funktion
dessen vor Gott ergebe, in etwa so als schlössen beide
Eheleute einen
"himmlischen Ehevertrag in notarieller Zeugenschaft des Priesters"
an.
Altkirchllich
betrachtet ist die Ehe in der Römisch-Katholischen Kirche,
die sich ja wegen der Nicht-Zulassung geschiedener wiederverheirateter
Menschen zur
Kommunion bekanntermaßen recht streng gibt, somit nicht
einmal mehr ein
Sakrament (Mysterium) im eigentlichen Sinne, denn Laien können
absolut keine
(!) Sakramente spenden.
Aus altkirchlicher Sicht gehört es zu
den unabdingbaren
Charakteristika eines Mysteriums (Sakraments), dass dies nur durch
einen
gültig
geweihten Priester und auch nur innerhalb des Mystischen Leibes Christi
- der
Kirche in ihrer Gesamtheit also - gültig gespendet werden
kann.
Wenn ein
Sakrament um ein so wesentliches Charakteristikum beraubt wird und der
Priester
gleichsam zum Zeuge einer solchen Handlung degradiert wird, selbst aber
nicht
mehr der eigentliche Spender in seiner durch die Weihe gegebenen
apostolischen
Vollmacht ist, dann lässt sich aus altkirchlicher - und damit
orthodoxer - Perspektive
genau genommen nicht mehr von einem vollwertigen Sakrament bzw.
Mysterium
sprechen.
Ebenso endet -nach römischem
Verständnis- die Ehe mit
dem irdischen Tod.
Auch
in der Orthodoxen Kirche übrigens ist Wiederheirat nicht ohne
Weiteres
möglich und v. a. nicht vorgesehen.
Trauungen
gemischt-konfessioneller Ehepaare folgen in der Orthodoxen Kirche
ausnahmslos der Tradition der orthodoxen Kirche.
Es muss auch deutlich betont werden, dass hier in orthodoxer
Tradition stets versucht wird, so
zu
entscheiden, wie es für beide Eheleute und Familie am Besten
ist und was ihnen
am Ehesten zum Heil ihrer Ehe und damit zum gemeinsamen Seelenheil
gereicht.
Die
Art und Weise, wie ein Priester oder Bischof die Heiligen und
Apostolischen Kanones (die kanonische Rechtsgrundlage der Orthodoxen
Kirche) in
Akribia, also Strenge, oder Oikonomia, also Duldung, anwendet, ist
generell dem
Grundsatz unterworfen, ein "Apotheker des Glaubens, jedoch kein
Scharfrichter" zu sein. Klar ist natürlich dass gegebene
Grundlagen des
Kirchenrechts zu beachten sind und dementsprechend auch als
unveräußerliches
kanonisches Recht angewendet werden.
Dies geht aber immer nur in der
Liebe,
denn Orthodoxie ist ihrem Wesen nach gelebte Liebe.
БРАКЪТ КАТО ПОДВИЖНИЧЕСТВО
МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ СУРОЖКИ
Какво
е духовното значение на християнски брак? Защо бракът и монашеството
обикновено се противопоставят? Може ли да се говори за някакво
„духовно предимство“ или подчинение между тях? Ако сведем
предназначението на брака до една последица на грехопадението, няма ли
да превърнем брачната радост и преумножаването на живота в заслуга на
злото? Нима брачният живот на монасите, венчани за Църквата, е отложен
до края на земния им живот, а Христовите невести са само сгодени до
началото на вечността? В предложените на читателя текстове митрополит
Антоний Сурожкий търси отговори на такива въпроси. За него брачният
християнски живот има основа, по-дълбока от чисто човешките
взаимоотношения, и предназначение, надхвърлящо границите на социалните
връзки. Според целта си християнският брак представлява продължение на
самия Троичен Живот, на брака с Бога с човека чрез св. Богородица, на
Христа с Църквата и най-сетне – на отделния вярващ с Църквата.
Чрез брачния съюз на една израелска Дева с Божия дух самата цел на
земния християнски живот е влязла в него и очаква изпълнението си в
брака на Агнеца с Църквата Му /Откровение 19:7/. Божието участие в
брачната посветеност позволява на християнина да започне брачния си
живот с венчална служба или монашеско пострижение, но и семейното
ежедневие и монашеските послушания могат да станат част от брачното
тържество, на което дори водата се превръща във вино.
Църквата
напомня за това още от първия ден на съвместния живот: при Венчанието
младоженците получават венци, което всъщност означава, че от тях се
изисква подвиг, а след това в най-тържествената част от обреда на
Венчанието се пее тропарът „Свети мъченици, които славно сте
страдали и сте получили венци“, защото християнският брак
предполага именно смирение, търпение и кръстоносене. „Който не
взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене“, казва
Христос (Мат. 10:38).
Разбира
се, ако искаш да оставиш Кръста, който ти е даден при встъпването в
брак, ако искаш да снемеш от главата си венеца, който си получил при
светото Тайнство Венчание, ти си напълно свободен да направиш това. Но
тогава ставаш подобен на предателя Юда. Това е форма на духовна смърт,
която по-късно, както казахме, само ще бъде констатирана от развода.
Защото правиш това, което ти се иска, а именно това е главната идея на
княза на този свят. И няма нито една идея, която да е така противна по
дух на Христовото учение, както тази. „Защото слязох от небето,
не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил“,
казва Господ. Ние трябва да следваме примера на Господа. „А
волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не
погубя нищо“ (Йоан. 6:38, 39).
Така
и вие като съпрузи, дадени от Бога един на друг, трябва да се пазите,
за да не се погубите един друг. Затова мъжът, бидейки глава, казва
свети Григорий Богослов, трябва да знае как да изцели тялото; дори и
тогава, когато на него има безброй рани, главата никога не се отсича от
тялото. Затова недей да нараняваш жена си, защото тя е твоето тяло. И
както е немислимо някой да нанася рани на собственото си тяло, така е
немислимо някой да се отдели от своята жена“. А свети Йоан
Златоуст съветва мъжа: „Дори и да трябва да жертваш душата си за
своята жена, дори и да трябва хиляди пъти да бъдеш посечен, да понесеш
и претърпиш всякакъв вид страдания, не я отхвърляй“.
Християнският
брак трябва да бъде, както е казал по някакъв повод митрополит
Амфилохий, е общ път на съпрузите в чистотата на вечната Христова
любов. А този път никак не е лек. „Царството небесно бива
насилвано, и насилници го грабят“ (Мат. 11:12). Бракът в никакъв
случай не е само усилие и себеотрицание. Той трябва да бъде и
благословение, и щастие. Но как? Всъщност, необходима е готовност за
себеотрицание и съзнание за задълженията ни към съпруга и семейството.
Когато това го има, тогава съпрузите могат да бъдат възнаградени с
благословение и да бъдат щастливи. А когато го няма и когато от
съвместния живот се очакват само удоволствия и наслади, тогава с
изчерпването на тези удоволствия започва да се натрупва нетърпение,
което накрая ще доведе до разпадането на брака и неговото разтрогване.
А
разводът, по думите на св. Златоуст, е „действие, което е
противно както на естеството, така и на Божия закон; на естеството,
защото разделя едното тяло, а на закона, защото вие се опитвате да
разделите онова, което Бог е съединил и е заповядал да не се
разделя“. Затова Църквата гледа на развода като на катастрофа.
Протойерей Александър Шмеман пише: „Разводът си остава може би
най-голямата трагедия, защото това е моментът, когато двамата, когато
са били едно цяло, макар и само на книга, сега престават да бъдат едно
и се отчуждават“. На Православната Църква е добре известно колко
кораво може да бъде човешкото сърце, затова тя, за разлика от
римокатолиците, които не допускат развода, дава на грешниците друга
възможност, но само за да попречи на по-нататъшното им падение. На
втория брак се гледа изключително като на снизхождение към човешката
слабост.
Светите
отци смятат, че в нравствен смисъл той стои много по-ниско от първия.
Атинагор, апологет от ІІ век, нарича втория брак „пристойно
прелюбодейство“. Както девството е по-добро от брака, така и
първият брак е по-добър от втория“, казва свети Йоан Златоуст. А
свети владика Николай казва: „Църквата благославя първия брак с
радост, а втория със съжаление“.
Господ Иисус Христос благославя младоженците в Кана Галилейска и извършва там първото Си чудо. Превръщайки водата във вино.
Протоиерей
Българска църква (община Бон) отец
стеФАн
(cand.theol.
Stefan
Gross)
Тел.: 0
177 73 19 205
Тел.: 0 288
350 36 46
mailto:protostefan@gmx.at
