Господ Иисус Христос установил тайнството Кръщение веднага след Възкресението Си, когато се явил на Своите ученици и им казал:

"Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух" (Мат.28:19).

Кръщението е тайнство, при което вярващия чрез трикратно потапяне във вода и произнасяне името на Отца и Сина и Светия Дух се очиства от първородния и от личните грехове (ако е възрастен), възражда се за нов, праведен и свят живот
в единение с Бога.
 

Кръщението е единственото тайнство, което се извършва над нехристиянини и чрез което кръщаващият се става християнин.
То е, казано образно, врата за влизане в Църквата и условие за участие в нейния духовно-благодатен живот. Кръщението, което извършвал св. Иоан Предтеча,
не е било тайнство. То имало предобразно значение и било подготовка към християнското Кръщение.

Видимата страна на тайнството Кръщение е трикратното потапяне във вода
и произнасянето на сакралната кръщална формула:

"Кръщава се Божият раб (или рабиня)
в името
на Отца. Амин.
и Сина. Амин.
и Светия Дух.
Амин."

Към видимата или външна страна се отнасят и обредите:

Отричане от сатаната. То се прави, за да се пропъди той от кръщавания, който чрез Кръщението става ново творение и дявола трябва да бъде далеч от него.

Обличане на кръстения в нова (обикновено бяла) дреха. Това е символ на духовна чистота, която той получава чрез Кръщението и която трябва да пази през целия си живот.

Възлагане на кръст върху кръщавания. То е знак, че той става Христов и като Христос трябва търпеливо да понася житейския си кръст.

Запалените свещи и обикалянето около купела са израз на духовно тържество и радост. Запалените свещи са знак, че кръстеният трябва да излъчва духовна светлина.
Кръгът е символ на вечността, затова обикалянето в кръг около купела показва на кръстения, че той трябва да принадлежи на Хрисос вечно.

Невидимата страна на тайнството Кръщение е действието на Божията благодат над кръстения. Благодатта на Св. Дух го очиства от първия грях и от извършените лични грехове /ако кръщаващият се е възрастен/, възражда го духовно и го освещава.

Благодатта Божия при Кръщението не действа механически. Тя сама не изгражда спасението на отделната личност, а подпомага, стимулира и укрепва волята й по пътя към нравственото съвършенство и спасението. Чрез благодатното действие на Кръщението силите на човешкия дух се подновяват и човек добива възможност свободно да расте и укрепва в доброто.

От желаещия да приеме тайнството Кръщение се изисква вяра и покаяние (ср. Марк 16:16 и Деян.2:38). Православната църква кръщава както възрастни, така и деца. Вярно е, че децата нямат нито вяра, нито покаяние, но те биват кръщавани поради или заради вярата на своите родители и на възприемниците (кръстниците) си.
В Стария Завет се извършвало обрязване над 8-дневни пеленачета.
В новия Завет обрязването е заменено с Кръщението. Покаяние не се изисква от малките деца, защото те нямат лични грехове.
При Кръщението те се очистват от първия грях на прародителите.
В историята на християнството винаги е имало мъченици за вярата.
Не са малко случаите, когато са умъртвявани хора още некръстени - умъртвявани са заради тяхната вяра в Иисус Христос. В такива случаи говорим за кръвно Кръщение, т.е. мъченикът се е кръстил в собствената си кръв, с която е засвидетелствувал силата на вярата си.

Право да извършват тайнството Кръщение имат свещениците и епископите. Но при екстремни обстоятелства /главно опасност от смърт/ Кръщението могат да извършват дякони и дори миряни, но самите те /миряните/ трябва да са кръстени в името на троичния Бог.

 

В Православната църква миропомазването е неразделно свързано с кръщението. Вече кръстеният във вода християнин се помазва "със св. миро кръстообразно по челото, очите, ноздрите, устата, гърдите, ръцете и нозете". По този начин цялото тяло на новия християнин се "запечатва" с мирото, осветено от епископ, като се изричат думите

 "Печат на дара на Светия Дух".

Чрез това таинство вярващият получава благодатните дарове на Св. Дух за укрепване и възрастване в новия живот.

Установяването му е в пряка връзка с кръщението на Господ Иисус Христос в река Йордан, когато "Дух Светий слезе върху Него" (Лука 3:22).
Апостолите също призовавали Св. Дух да слезе над приелите кръщение и "възлагаха върху им ръце, и те приемаха Светия Дух"(Деян.8:17).

Преподаването на Св. Дух от апостолите става чрез възлагане на ръце. Тази практика продължава и в след апостолския период, за което свидетелстват Тертулиан (230 г.) и
св. Киприян Картагенски (275 г.).

През 3-4 в. постепено възлагането на ръце било заменено с помазване с осветен елей. "Апостолски постановления" (4 в.), "Египетските църковни постановления" (3 в.) и някои от каноните на св. Иполит Римски (235 г.) говорят за помазване с "евхаристиен елей", освещаван от епископ по време на кръщението. През 390 г. Теофил Александрийски наредил освещаването на елея за миропомазване да бъде извършвано веднъж в годината. Това се извършва на Велики Четвъртък.

Според утвърдената църковна практика днес само предстоятелите на автокефалните Църкви (патриаршии) могат да освещават миро.

 

За св. Кръщение е необходимо:

 

Кръстник (да е православно кръстен) или Майка:
кръщелно свидетелство

Кръщелници:
удостоверение за раждане

Предварително да се уточни  деня и часа за светото Кръщение
 

Кръстникът да е православно кръстен и да си носи кръщелно свидетелство
 

Удостоверение за раждане на кръщелника

Китка - обикновено  от чимшир, здравец и цвете, вързана по традиция с червен конец, за поръсване

Свещи за Светото Кръщение

Получаването на кръщелното свидетелство става до седмица след кръщението, по спешност може и  веднага