Тивериополският епископ Тихон (Христо Георгиев Иванов) е роден на 26 май 1945 г. в Щутгарт, Германия. Кръстен е в Руската православна църква там. Майка му е германка, а баща му е българин - оперен певец. Завръщат се през 1946 г. в България.
Основно образование завършва в 7-о училище в София. През 1959 г. постъпва в Софийската духовна семинария в Черепиш, където негов класен наставник и възпитател е сегашният Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон. Завършва през 1965 г. Отбива военната си служба в трудови войски. През 1967 г. постъпва като студент в Духовната академия, която завършва през 1971 г. с дипломна работа „Единството на Църквата”. Още като студент става един от основателите на хор „Йоан Кукузел”. От 1967 до 1975 г. е иподякон в ПКСХП „Св. Александър Невски”. Бил е певец в храм „Св. София”. От 1971г. до 1973 г. е бил технически редактор и коректор на „Църковен вестник” и сп. „Духовна култура”. През 1973 г. до 1975 г. е бил библиотекар на Св. Синод.
През 1977 г. заминава за Федерална република Германия. Там от 1978 г. до 1981 г. учи в средно медицинско училище. След завършването му постъпва в инфекциозното отделение на Катеринин хоспитал в Щутгарт, където работи като фелдшер и досега. От 1980 г. е секретар на тогавашния Главиницки епископ, сега Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон. Монашество приема на 11 ноември 2000 г. Ръкоположен е за дякон от Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон на 12 ноември. На 19 ноември е ръкоположен за йеромонах от Негово Високопреосвещенство архиепископ Теофан от Руската православна църква в град Берлин. Възведен е в архимандритско достойнство на 8 юли 2001 г. На 6 юли 2003 г. е ръкоположен за Тивериополски епископ.
Председател е на Църковната община „Св. Кирил и Методий” в Рим в църквата „Св. Викентий и Анастасий”.

    Максим, Патриарх Български и Митрополит Софийски

Ваше Преосвещенство епископе Тихоне,
На днешната света Божествена литургия, отслужена от освещения архиерейски събор, в редицата на апостолските приемници ти придоби сугубата благодат на епископското служение.
В своите пастирски наставления св. апостол Павел подчертава: „Верни са тия думи: желае ли някой епископство, добро нещо желае” (1Тим. 3:1). Но това твое желание, което ти изповяда пред правоправещите архиереи при наречението ти, трябва да бъде продиктувано от дълбоко изпитване на съвестта и решителност със себеотрицание за вярна и всеотдайна служба Богу с крепка вяра и надежда в благия Божи промисъл, с трезвеност, целомъдрие, скромност, почтеност, страннолюбие, бидейки кротък, миролюбив и несребролюбив, по съвета на светия апостол (1Тим.3:2-3). Когато слушаме мъдрите апостолски поучения, човешко е да се убоим от тези непосилни изисквания, но същият апостол ни ободрява и насърчава с изпитаните от него Божии уверения: „Стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява” (1Кор. 12:9). Нали и затова в светото тайнство на хиротонията молитвено призовахме Божествената благодат, „която лекува нашата немощ и възпълва онова, което не ни достига”. С тази наша вяра побеждаваме всеки човешки страх и неувереност по пътя на живота, вслушвайки се в словата Господни: „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света” (Йоан 16:33). А възлюбеният Христов ученик и апостол ни уверява: „Който е роден от Бога, побеждава света; и тази е победата, която победи света - нашата вяра” (1Йоан. 5:4).
Преосвещени Владико,
От днес ти си призван да бъдеш в помощ на своя епархийски архиерей Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон, на когото досега послужи с добра съвест като протосингел. Запази този дух на послушание и вярност към своя митрополит, към Св. Синод - съборното начало на светата ни Църква и нейния Предстоятел. Така ще изпълниш по съвест и дадените обещания пред Църква и народ и нека Бог да ти въздаде според онова, което с любов и жертвеност изпълниш.
Известно ни е твоето ученолюбие в Духовната семинария и академия, където получи добра основа на богословско знание и християнско възпитание. Времето, прекарано от теб в послушание на св. ни Църква зад граница, ти употреби в изпълнение на възлаганите ти дейности с преданост към св. Православие и църковното ни дело, с християнска добродетелност и милосърдие в служба на ближния, по примера на Спасителя, Който „не дойде, за да Му служат, но да послужи” (Мат. 20:28).
Новото ти служение в епископски сан изисква нови и по-съвършени усилия в богослужебния живот и архипастирското учителство в съблюдаване чистотата на православното изповедание и вярност към свещените канони и Устава на светата ни Църква. Стреми се към добро свидетелство на неизменната ни апостолска проповед там, където светата Църква те е призвала, като с постоянство внимаваш на себе си и на учението, „защото, като постъпваш тъй, и себе си ще спасиш, и ония, които те слушат”(1 Тим. 4:16).
Приеми този жезъл - символ на духовна власт и отговорност за душите на поверените ти люде, като всякога имаш щедрата Божия помощ в изпълнение на твоя дълг Церкви и роду нашему на пользу.

Слово, произнесено в храм-паметник „Св. Александър Невски” при хиротонията

 Тивериополски епископ Тихон

„Всичко е от Него, чрез Него и у Него.”
(Рим. 11:36)

Ваше Светейшество,
Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,
Сърцето ми е изпълнено с най-дълбока благодарност към Бога за Неговата велика и снизходителна милост към мене, грешния и недостоен Негов раб.
Има дни в живота на човека, когато провидението Божие е особено осезателно за неговия дух и го изпълва с онази неземна радост, която остава в сърце и разум до последния дъх.
Бог ни възлага бремена, но Той ни и спасява (Пс. 67:20). Затова в този момент всички скърби и несгоди на миналото придобиват своя истински смисъл и се превръщат в богатство на духовния опит. Богатство, което подобно на талантите от притчата на Спасителя е основният капитал при изпълнение на дълга за служение Богу и на Неговата света Църква.
Тъй и аз сега стоя пред Ваше Светейшество и освещения архиерейски събор със сърце изпълнено от дълбока, смирена благодарност към Бога за Неговата велика милост към мене, която Той прояви, като ме въведе в сонма на българския епископат чрез Вашата хиротония.
Днес, сякаш като свидетели за тази велика Божия милост, стоят пред очите ми съдбовните моменти на моя живот:
l Денят преди 32 години, когато в олтара на този храм изказах пред Ваше Светейшество моята готовност да служа като духовник на Българската православна църква;
l Годините, когато имах високата чест да служа в този свят храм като иподякон, наставляван от приснопаметния Макариополски еп. Николай, който ме въведе във велелепната мистичност на богослужебната молитва;
l Благите наставления на приснопаметния наш ректор Смоленския еп. Тихон, който тогава сякаш виждаше дългия ми път до днешния ден. Вечна да бъде паметта му! Моля се Богу горещо да ми дарува сили с чест да нося неговото име.
Безкрайно много време ще ми трябва да благодаря на всички, но нека ми бъде разрешено да се поклоня дълбоко пред моя учител, духовен наставник и епархийски архиерей - Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон.
Ваше Високопреосвещенство,
Вие на 14 септември 1959 г. ме посрещнахте като семинарист и през шестте години в Семинарията отечески ме наставлявахте като класен наставник, възпитател и изповедник. Вие запалихте в сърцето ми любовта към Българската православна църква. Вие укрепихте крехката ми вяра. Нашата духовна връзка никога не прекъсна. Божието провидение ни събра преди 24 години в Западна Европа и Вие ми дарихте голямата чест да бъда сътрудник и свидетел в делото Ви на първи епископ, основал и укрепил Западно- и Средноевропейската епархия. Вие сте този, който уталожихте моя страх пред високата отговорност на свещенослужението, породен от думите на св. ап. Павел „Кой е способен за това” (2 Кор. 2:16) и ме посъветвахте: „Моли се усърдно!”, и аз последвах думите на премъдрия Соломон: „Който слуша съвет, той е мъдър” (Притч. 12:15). Вие ме въведохте в монашески подвиг и след това ме поставихте за Ваш протосингел. Вие ми оказвате най-голямото доверие и ме призовавате да Ви подпомагам като Ваш викарен епископ. Ако трябва не ще слагам глава за сън, залък и глътка в уста, за да оправдая това доверие.
Приемете дълбокия ми поклон на синовна благодарност.
Особена благодарност дължа на моите родители и близки роднини преселили се в Господа. На моите сестра и брат, на моята братовчедка, без чиято материална подкрепа не ще можех да служа безпрепятствено на Българската православна църква в Европа.
На всички онези, които ме считат за повече от брат и безрезервно ме подпомагат и подкрепят, на членовете на църковното настоятелство на Българската православна църковна община в Рим, които не пожалиха време и средства да дойдат и ме подкрепят с молитвите си. Прочее, щедрата милост Божия считам за израз на безкрайната Божия благост и любов към мене недостойния.
Доверието на всички ви приемам като проява на духовна подкрепа в предстоящия ми труден път.
Желая да употребя всички сили и воля, за да преумножавам любовта и верността към светата ни Православна църква в този оскудял на добродетели свят.
Не ще затварям сърцето си за ничия болка, не ще затварям разума си за ничия грижа, не ще възпирам волята си за помощ никому. Ще търся с моята любов всички хора, предимно млади интелектуалци, които по 50 хиляди годишно напускат отечеството и се установяват главно в Западна Европа, които са далеч от родната Българска православна църква. Ще ги търся, за да ги приведа под нейното крило, та и те да получат безкрайната Божия любов и благост и изпитат неземната радост в Него.
Тъй ще се старая да изпълнявам Закона Христов (Гал. 6:2).